Приходите от ДДС изостават от амбициозния план за 33% ръст
Приходите от най-важния данък за хазната - Данък добавена стойност, изостават по отношение на проекта, заложен в закона за държавния бюджет за 2025 година Това излиза наяве от бюлетина на финансовото министерство за осъществяването на бюджета към края на април.
През първите четири месеца на годината от Данък добавена стойност са събрани 6.324 млрд. лева, което 25% от разчета за цялата година. За съпоставяне през предходната година в края на април постъпленията от този налог са били 5.404 милиарда лева - с 920 млн. лева по-малко, само че пък тогава осъществяването им е било 29% от годишния проект.
Възможно е събираемостта на този налог да се ускори през годината и да доближи плануваните рекордни 24.8 милиарда лева
Припомняме, че Бюджет 2025, който бе признат в началото на април, е разчетен при рекорден растеж на данъчните доходи, тъй че да се покрият големите разноски за повдигане на заплатите в разнообразни бюджетни браншове и най-после хазната да излезе с недостиг не по-голям от 3% от Брутният вътрешен продукт. Например от Данък добавена стойност са заложени приходи с 33% повече от предходната година, което бе несъмнено от болшинството анализатори като нереалистично. Засега растежът на приходите от Данък добавена стойност е надалеч от въпросните 33% - за първите четири месеца на година той е 17% по отношение на предходната година.
Тези дни финансовият министър Теменужка Петкова, във връзка изоставането в приходите от Данък добавена стойност, напомни, че въпреки всичко Бюджет 2025 бе признат с три месеца забавяне - от 1 април. Тя обаче има вяра, че Национална агенция за приходите и Агенция Митници ще създадат всичко допустимо да съберат плануваните данъци.
Шефът на Национална агенция за приходите Румен Спецов неотдавна съобщи, че доста разчита на разширения контрол върху търговията със стоки с висок фискален риск. От 1 май към горивата и питателните продукти бяха добавени строителните материали, торовете за селското стопанство, както нови и използвани коли и елементи за тях. " Само за 20 дни компаниите, които се занимават с продажби на коли (55 на брой), са внесли 10.5 млн. лева в допълнение в бюджета ", похвали се Спецов.
Към края на април по-високите доходи от ДДС по отношение на предходната година се дължи главно на облагането на покупко-продажби в страната и вътреобщностни придобивания, т.е. внос от страни от Европейски Съюз, излиза наяве от бюлетина на МФ. По това перо в хазната са влезнали 4.220 млрд. лева, което е с 883,2 млн. лв. (26,5%) повече от предната година.
Приходите от Данък добавена стойност от импорт от страни отвън Европейски Съюз обаче са съвсем на равнището от предходната година - в края на април те са 2.104 млрд. лева, което е единствено с 1,8% повече. Големият спад е в групата на „ Горива и смазочни материали “, който се изяснява с по-ниските цени на горивата тази година.
Какво е осъществяването на другите типове налози?
Следващият по тежест данъчен доход е този върху приходите на физически лица. 30 април бе крайната дата за заплащане на окончателния налог върху приходите, добити през предходната годината, и в резултат на това се регистрира по-доброто им осъществяване. Постъпленията по това перо за първите четири месеца на годината са в размер на 2.513 млрд. лева или 31,5 % от заложените в плана за годината. Тези доходи са с 344,9 млн. лева повече или с 15,9% спрямо същия интервал на миналата година.
Фактор за повишаване на приходите от облагането на приходите са ръстът на минималната заплата от 1 януари от 933 лева на 1077 лева, както и растежът на междинната работна заплата в частния сектор и в публичния бранш - изключително нарастването на заплатите в образованието и на разноските за личен състав в бюджетните организации, отбелязва МФ.
Приходите от акцизи в края на април от импорт, вътрешно произвеждане и въведени в страната от други държави-членки на Европейски Съюз акцизни артикули са в размер на 2.181 млрд. лева, което е 28,4% от плануваните за цялата година. Съпоставени със същия интервал на миналата година постъпленията от акцизи са със 148,8 млн. лева (7,3 %) повече.
Много слаби са постъпленията от корпоративни данъци - в края на април те са 905 млн. лева - едвам 13% от годишния план. Все отново по отношение на предходната година те са с 49,5 млн. лева повече и се чака да наваксат изоставането си по отношение на проекта до 30 юни, когато е крайната дата за внасяне на налога върху облагата от 2024 година
Като цяло данъчните приходи през първите четири месеца на година (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 19.589 млрд. лева, което е с 13% повече от предходната година и 27,7 % от разчетените за тази година. От социални и здравноосигурителни вноски са събрани 6.322 млрд. лева или 30,2% от плана за 2025 година и растеж от 619,2 млн. лева (10,9 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2024 година.
Както към този момент е известно дефицитът по консолидираната фискална стратегия към април е 1.914,2 милиарда лева (0,9 % от прогнозния БВП). Той се дължи на силния растеж на разноските, които в края на април доближиха 26.388 млрд. лева, което е 27,3% от годишните планове. За съпоставяне, за първите четири месеца на 2024 година разноските са били 22.173 млрд. лева.
През първите четири месеца на годината от Данък добавена стойност са събрани 6.324 млрд. лева, което 25% от разчета за цялата година. За съпоставяне през предходната година в края на април постъпленията от този налог са били 5.404 милиарда лева - с 920 млн. лева по-малко, само че пък тогава осъществяването им е било 29% от годишния проект.
Възможно е събираемостта на този налог да се ускори през годината и да доближи плануваните рекордни 24.8 милиарда лева
Припомняме, че Бюджет 2025, който бе признат в началото на април, е разчетен при рекорден растеж на данъчните доходи, тъй че да се покрият големите разноски за повдигане на заплатите в разнообразни бюджетни браншове и най-после хазната да излезе с недостиг не по-голям от 3% от Брутният вътрешен продукт. Например от Данък добавена стойност са заложени приходи с 33% повече от предходната година, което бе несъмнено от болшинството анализатори като нереалистично. Засега растежът на приходите от Данък добавена стойност е надалеч от въпросните 33% - за първите четири месеца на година той е 17% по отношение на предходната година.
Тези дни финансовият министър Теменужка Петкова, във връзка изоставането в приходите от Данък добавена стойност, напомни, че въпреки всичко Бюджет 2025 бе признат с три месеца забавяне - от 1 април. Тя обаче има вяра, че Национална агенция за приходите и Агенция Митници ще създадат всичко допустимо да съберат плануваните данъци.
Шефът на Национална агенция за приходите Румен Спецов неотдавна съобщи, че доста разчита на разширения контрол върху търговията със стоки с висок фискален риск. От 1 май към горивата и питателните продукти бяха добавени строителните материали, торовете за селското стопанство, както нови и използвани коли и елементи за тях. " Само за 20 дни компаниите, които се занимават с продажби на коли (55 на брой), са внесли 10.5 млн. лева в допълнение в бюджета ", похвали се Спецов.
Към края на април по-високите доходи от ДДС по отношение на предходната година се дължи главно на облагането на покупко-продажби в страната и вътреобщностни придобивания, т.е. внос от страни от Европейски Съюз, излиза наяве от бюлетина на МФ. По това перо в хазната са влезнали 4.220 млрд. лева, което е с 883,2 млн. лв. (26,5%) повече от предната година.
Приходите от Данък добавена стойност от импорт от страни отвън Европейски Съюз обаче са съвсем на равнището от предходната година - в края на април те са 2.104 млрд. лева, което е единствено с 1,8% повече. Големият спад е в групата на „ Горива и смазочни материали “, който се изяснява с по-ниските цени на горивата тази година.
Какво е осъществяването на другите типове налози?
Следващият по тежест данъчен доход е този върху приходите на физически лица. 30 април бе крайната дата за заплащане на окончателния налог върху приходите, добити през предходната годината, и в резултат на това се регистрира по-доброто им осъществяване. Постъпленията по това перо за първите четири месеца на годината са в размер на 2.513 млрд. лева или 31,5 % от заложените в плана за годината. Тези доходи са с 344,9 млн. лева повече или с 15,9% спрямо същия интервал на миналата година.
Фактор за повишаване на приходите от облагането на приходите са ръстът на минималната заплата от 1 януари от 933 лева на 1077 лева, както и растежът на междинната работна заплата в частния сектор и в публичния бранш - изключително нарастването на заплатите в образованието и на разноските за личен състав в бюджетните организации, отбелязва МФ.
Приходите от акцизи в края на април от импорт, вътрешно произвеждане и въведени в страната от други държави-членки на Европейски Съюз акцизни артикули са в размер на 2.181 млрд. лева, което е 28,4% от плануваните за цялата година. Съпоставени със същия интервал на миналата година постъпленията от акцизи са със 148,8 млн. лева (7,3 %) повече.
Много слаби са постъпленията от корпоративни данъци - в края на април те са 905 млн. лева - едвам 13% от годишния план. Все отново по отношение на предходната година те са с 49,5 млн. лева повече и се чака да наваксат изоставането си по отношение на проекта до 30 юни, когато е крайната дата за внасяне на налога върху облагата от 2024 година
Като цяло данъчните приходи през първите четири месеца на година (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 19.589 млрд. лева, което е с 13% повече от предходната година и 27,7 % от разчетените за тази година. От социални и здравноосигурителни вноски са събрани 6.322 млрд. лева или 30,2% от плана за 2025 година и растеж от 619,2 млн. лева (10,9 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2024 година.
Както към този момент е известно дефицитът по консолидираната фискална стратегия към април е 1.914,2 милиарда лева (0,9 % от прогнозния БВП). Той се дължи на силния растеж на разноските, които в края на април доближиха 26.388 млрд. лева, което е 27,3% от годишните планове. За съпоставяне, за първите четири месеца на 2024 година разноските са били 22.173 млрд. лева.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ